Животът на един стажант
от Павел Димитров, адвокатски сътрудник в Адвокатска кантора „Бориславова и Иванов“
„Безплатни куриерски услуги“, „специалист по приготвяне на кафе“, „складиращ документи“ и още много подобни квалификации са основните предубеждения, които младият студент по право често чува за адвокатските стажове. Те до голяма степен създават стереотипно разбиране за работата в кантора, страх, че трудът и талантът на студента ще бъдат формално сринати от купчина документи и разходки между институциите в София. Трудно студентът би започнал своя стаж при цялата тази неприязън, но се изисква кураж и смелост въпреки всички предразсъдъци да преодолееш илюзорните представи и да се сблъскаш с истинската действителност и същинския живот на стажант в адвокатска кантора.
С такива възгледи започнах и аз своята житейска история в Адвокатска кантора „Бориславова и Иванов“. Смятах, че стажът ми ще бъде формален, ще подреждам документи в различни папки или ще пребягвам от една институция до друга. Представата ми обаче се преобърна още от първия ден – в момента, в който прекрачих прага на кантората и седнах на отреденото за мен място. Отношението на двамата адвокати показа не само уважение към мен и специалността, която изучава, но и към самия човек. А в една работна атмосфера правилната връзка между ментора и стажанта, е основен фактор и определяща за правилното протичане на дейността. Така предупрежденията ми започнаха постепенно да се оборват, за да дадат път на мотивацията ми и желанието за кариерно и професионално развитие.
Трудно стажантът ще забрави първото дело, по което се е готвил, по което е събирал информация и на което е присъствал редом с адвокатите си. Неописуемо е да видиш клиента си, да чуеш неговата история и да споделиш заедно с него трудностите му. Веднъж приел проблемите на клиента си за свои, добрият адвокат дава най-добрите резултати, изготвя най-добрата защита дори ако трябва това да му отнеме няколко безсънни нощи в препрочитане на нормативни актове и съдебна практика. Съвсем различно обаче е усещането на самото съдебно заседание. Още си спомням себе си при първото ми влизане в Съдебната палата – един млад третокурсник, с възвишената мечта да стане успешен адвокат, прекрачва прага на сградата, в която след време ще се бори за справедливост и равноправие. Самата сграда те кара да чувстваш, че тази мечта не е толкова нереална, а по-скоро много постижима. В този момент тя се оказа за мен източник на вдъхновение и при всяко следващо посещение целта ми се струва една идея по-близо, по-осъществима.
Колкото до самото заседание, един стажант вижда реалното протичане на един процес, от което са снети преувеличените филмови интерпретации. Стажантът вижда действителният механизъм на правото – такъв, какъвто е описан в тежките учебници. Но ако забравим за миг формалностите на съдебния процес, наблюдателният студент ще осъзнае други характеристики, придаващи още по-голям драматизъм. А именно това са строгите погледи на съдиите, притеснението у адвокатите да не разочароват своя клиент и разбира се, запазване на най-голямото благо – интересът на клиента. И всички тези многоцветни емоции, заедно с бурните пререкания, се вливат в една съвършена картина, описваща съдебния процес. Гледайки и усещайки я, адвокатът прави всичко възможно, за да я запази такава и да я ознаменува с решение на съда в негова полза.
Разбира се, покрай тези вълнуващи моменти, работата в адвокатската кантора е свързана и с много трудности – от събирането на информация, през всекидневния преглед на промени в законодателството, до постоянното писане на документи. Но те учат добрия стажант на дисциплина и търпение, развиват юридическия му език, а и освен това са неизбежна част от работата. Благодарение на стажа ми придобих умения за систематизиране на информация, изготвяне на искови молби, становища по казуси – умения, които дават основите на професионалните адвокатски услуги.
А Деляна Бориславова и Владимир Иванов са моите ежеминутни учители в правния и житейския път. Те ме научиха и продължават да ме учат на всички споменати дейности, на маниерите и облеклото на един адвокат, на отношението му към клиентите и институциите, на „изкуството за доброто и справедливото“. Всички онези нагласи и предразсъдъци, насочени към работата на стажанта, не само че се преобърнаха, но сега ми се струват абсурдни. Те видяха потенциала в мен, виждат го и го оценят всеки ден и ми помагат да го развия повече и повече. А това младият студент по право цени много повече от успешно взетия изпит.
Някога Аристотел е казал: „Удоволствието от работата води до съвършенство в работата“. Аз бих доразвил мисълта му, като прибавя, че съвършенството в работата води до съвършенство и в живота като цяло. Бях загубил мотивацията си преди да започна стажа в Адвокатска кантора „Бориславова и Иванов“, със започването отново я придобих, а сега се събуждам и заспивам с нея, защото знам, че тя ще ръководи живота ми и ще го отведе в най-правилната посока. Сега ми предстои да науча още много правни норми, предстои ми да напиша още много искови молби, предстои ми да обиколя още много институции, но накрая на това пътешествие ще знам, че съм постигнал много предпоставки за реализиране и постигане на целите ми.
Автор: Павел Димитров, адвокатски сътрудник в Адвокатска кантора „Бориславова и Иванов“.