Важни аспекти на мерките срещу спекулата с цените при извънредното положение
С промени в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките по време на извънредното положение, Народното събрание прие изключително спорни и противоречиви изменения в Закона за защита на потребителите. Промените бяха определени от политиците и част от медиите като „мерки срещу спекулата с цените на стоките и услугите при извънредно положение“.
Редица адвокати, икономисти и други експерти споделиха своето притеснение относно тези промени и изразиха мнение относно непрецизното формулиране на текстовете, както и относно негативното влияние на тези мери върху икономиката като цяло. Ние ще се опитаме да не правим критичен анализ на тези изменения, но в същото време да разтълкуваме и систематизираме по-важните аспекти на тези промени, което предвид ниското ниво на приложената законодателна логика и техника е изключително предизвикателно:
- Мерките бяха приети чрез промени в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките по време на извънредното положение, с които се създаде Глава осма „а“ с чл. 177а и 177б от Закона за защита на потребителите.
- Мерките действат при обявено от Народното събрани извънредно положение или когато е настъпило бедствие, съгласно Закона за защита при бедствия.
- Мерките са в сила в отношения, в които едната страна е стопански субект, а другата страна е населението.
- Предвид факта, че тези изменения се съдържат в Закона за защита на потребителите чрез тълкуване може да достигнем до извода, че населението всъщност са потребителите по смисъла на този закон.
- Стопански субекти са всички търговци. Търговци са всички лица, физически и юридически, които по занятие извършват някоя от сделките, предвидени в чл. 1 от Търговския закон като покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; складови сделки; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба и други сделки, предвидени в чл. 1 от Търговския закон, както и всички търговски дружества (ЕООД, ООД, ЕАД, АД, събиртални дружества, командитни дружества, КДА), еднолични търговци и кооперации.
- Мерките не се в сила в отношения между търговци.
- Вариант 1 на ценообразуване: Всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца преди настъпване на извънредното положение или бедствието. Средноаритметично на определен брой числа е сборът им, разделен на броя им.
Императивният характер на разпоредбата не позволява на стопанските субекти да предлагат стоките и услугите си на цени по-ниски от средноаритметичните цени за последните три месеца преди настъпване на извънредното положение или бедствието.
- Какви са били цените на предлаганите от стопанските субекти стоки и услуги през последните три месеца преди настъпване на извънредното положение или бедствието се доказват на база записите в касовите апарати или получените по банков или картов път плащания.
- Вариант 2 на ценообразуване – алтернатива: при липса на записи на плащания в касовите апарати стопанските субекти са длъжни да предоставят предлаганите от тях стоки на цени, завишени с не повече от 20 на сто от цените на придобиването им, а услугите – с не повече от 20 на сто от себестойността им. От тълкуване на текста стигаме до извода, че тази възможност е налице само когато липсват записи на плащания в касовите апарати. В законодателството няма легална дефиниция какво е „цена на придобиване“, нито какво е „себестойност“. Значението на тези понятия може да бъде достигнато чрез тълкуване, но това създава поле за злоупотреби, което предвид високите санкции може да доведе до произвол и да бъде сериозен удар за всяко лице, което развива търговска дейност.
Предвид това, че този вариант на ценообразуване е алтернативен и се прилага само при липса на записи на плащания в касовите апарати, ако доставчикът на стоката, т.е търговец на едро, промени цената, то стопанският субект няма да има възможност да увеличи цената към крайния клиент, т.е потребителя, което би довело до това да продава на загуба или изобщо да спре продажбата на тази стока.
Контрол и санкции:
- Контролен орган, който ще следи за спазване на ограниченията е Комисия за защита на потребителите.
- Предвидените санкции са както следва: имуществена санкция в размер на 5% от оборота на стопанските субекти през годината предхождаща настъпването на извънредното положение или бедствието, а на представляващите ги физически лица глоба в размер от 20,000 до 100,000 лева.
- Предвидени са и санкции за юридическите лица и за физическите лица, които имат пряк или косвен контрол върху стопанските субекти, които са задължени субекти по смисъла на тези разпоредби. Пример за такова юридическо лице или физическо лице е такова, което е едноличен собственик на капитала или притежава дялове от капитала на стопанския субект. За юридическите лица, които упражняват контрол е предвидена имуществена санкция в размер на 7% от оборота им през годината предхождаща настъпването на извънредното положение или бедствието, а на представляващите ги физически лица глоба в размер от 30,000 до 200,000 лева. На физическите лицата, които упражняват контрол върху стопанските субекти е предвидена глоба в размер от 30,000 до 100,000 лева.
- Ако стопанските субекти нямат дейност през годината, предхождаща настъпването на извънредното положение или бедствието им се налага имуществена санкция в размер от 20,000 до 100,000 лева.
- Доказателстевената тежест за доказване на цената на придобиване и себестойността на предлаганите стоки и услуги е на стопанските субекти. Поради липсата на легална дефиниция на понятието „себестойност на стока или услуга“ със сигурност това доказване би било предизвикателство и би създало поле за различни тълкувания. Стопанските субекти трябва още от начало да помислят върху това как ще доказват себестойността на своите стоки и услуги, както и да създадат необходимата организация за предоставяне на необходимите документи, изчисления и формули при евентуална проверка. При невъзможност за доказване се налага имуществена санкция в размер от 30,000 до 100,000 лева.