10 годишна абсолютна погасителна давност за частни задължения

На 20.11.2020 г. Народното събрание прие с огромно мнозинство така оспорваните промени в Закона за задълженията и договорите, с които се въвежда 10 годишна абсолютна погасителна давност за частните задължения на физическите лица.

Така с направените окончателни промени в ЗЗД е приет нов член 112, който гласи следното:

Чл. 112, ал. 1 ЗЗД „С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен, когато задължението е отсрочено или разсрочено“.

Кога давността няма да се прилага?

Промени са направени и относно изключенията, при които няма да се прилага новият чл. 112. Като към предходните шест от проекта за изменение са добавени още две. И така Парламентът прие общо осем изключения, които са обективирани в нова алинея 2 на чл. 122 ЗЗД:

„Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:

от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
за непозволено увреждане;
за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
за трудово възнаграждение;
за обезщетения по Кодекса на труда.
по повод приватизационна сделка
по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт“

Приета бе и алинея 3, която гласи, че за приетата 10 годишна абсолютна погасителна давност ще се прилагат две разпоредби от ЗЗД, които са предвидени за познатата обща давност, а именно чл. 115 ЗЗД и чл. 118 ЗЗД. От това следва, че 10 годишна абсолютна погасителна давност няма да тече между близки родители, съпрузи, настойници, попечители, за вземания на дружество срещу управителя, а също така и докато трае съдебният процес. Длъжникът няма право да иска обратно платеното, ако изплати задължението си след изтичането на давността.

Как ще се прилага абсолютната давност за заварени случаи?

Депутатите гласуваха и „ЗА“ критикуваната поправка в преходната разпоредба, с която новите правила ще важат с обратна сила, записвайки, че:

„За заварените случаи давността по чл. 112 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.“

Някои юристи смятат тази разпоредба за противоконституционна.

За заварените случаи давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако вече има висящо изпълнително дело, давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано, а е налице висящо съдебно дело – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

Поправките в закона ще влязат в сила 6 месеца след обнародването им в Държавен вестник, както беше планирано в първоначалния проектозакон.

Много организации и представители на академичната общност се обявиха против влизането в сила на този закон и предупредиха за негативните, които ще последват от прилагането му – Министерството на правосъдието и това на финансите, Европейската банка за възстановяване и развитие, Българската стопанска камара, Висшият адвокатски съвет и др.

Като основен проблем на 10-годишната давност изтъкват, че не защитава достатъчно интересите на кредиторите и не са определени механизми, чрез който да се отчете доколко добросъвестен е длъжникът.

Но какво всъщност е 10 годишна абсолютна погасителна давност и какво цели тя?

С въвеждането на десет годишна абсолютна погасителна давност се цели погасяването на всички необезпечени вземания срещу физическите лица, независимо дали кредиторът в този срок е предприемал действия, които прекъсват давността (предявяване на иск, действия по принудително изпълнение и други) или не е.

На този етап в ЗЗД е въведена обща пет годишна давност, с която се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и три годишна давност за вземанията за възнаграждения за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания. Само, че уредената с чл. 110 ЗЗД и чл. 111 ЗЗД давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение, или с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на кредитора. Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците си – физически лица.

Абсолютната давност е възможност да се избяга от фигурата на „вечният длъжник “. Наблюдават се редица случай на изпълнителни производства срещу граждани, които продължават над 10 години. През цялото това време на длъжника се начисляват лихви, такси и разноски, които в голяма част от случаите в пъти превишават главницата. Със сегашните разпоредби на ЗЗД изпълнителните производства могат да продължават до безкрайност, дори и ако длъжникът не разполага с имущество и е в обективна невъзможност да изплати своите дългове. Съгласно действащото законодателство при смърт на длъжника, изпълнителните действия продължават срещу неговите наследници.

Защо някои юристи смятат, че отчасти тази промяна в закона е в разрез с Конституцията?

Негативите са насочени към разпоредбата, която е част от Преходните и заключителните разпоредби, а именно параграф 2, който гласи следното: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.

Аргумент на някои юристи за противоконституционност на разпоредбата се търси в обратно действие на заварените случаи.

Пример за прилагането на 10 годишна абсолютна погасителна давност

Да вземем като пример задължение, станало изискуемо на 1 септември 2010 г. Ако законодателните промени за абсолютната давност биват приети и влязат в сила условно от 1 декември 2020 г., то тогава фактът на изтичане на 10-годишният давностен срок за това задължение ще настъпи на 1 януари 2021 г. и на тази дата вземането на кредитора ще се погаси по давност. В тази хипотеза приемаме така нареченото „незабавно действие” на закона, тоест абсолютната давност е приложима и за заварените случаи.

Тоест, ако към момента на влизане в сила на закона са изтекли 10 години откакто вземането е станало изискуемо, то се погасява по давност. От някои юристи това се тълкува като недопустимо посегателство върху частната собственост или по-точно казано върху частните вземания, което противоречи на чл. 17, ал. 3 от Конституцията.

При интерес към нашите услуги може да се свържете с нас на телефон +359895443792 или чрез електронната поща на адрес office@bi-lawfirm.com

Автор на статията е Стефани Бекярова, адвокатски сътрудник.

Стефани изучава право в УНСС, също така е завършила икономика на човешките ресурси отново в УНСС. Има интерес в търговското и гражданското право. Притежава опит в сферата на човешките ресурси и по-конкретно обучение и подбор на персонал.