До 21 август 2020 г. е крайният срок за приемане на вътрешни правила по Закона за мерките срещу изпирането на пари
Задължените субекти по ЗМИП /Закона за мерките срещу изпиране на пари/ трябва да приемат Вътрешни правила в 4-месечен срок от датата на регистрацията им, а тези които вече имат изготвени такива трябва да ги актуализират в съответствие с Националната оценка на риска в срок от 6 месеца от публикуването на резултатите от оценката, които бяха публикувани на сайта на ДАНС на 9 януари 2020. ДАНС информира, че този срок изтича в полунощ на 21 август 2020 година.
Задължените субекти трябва да изготвят своя собствена оценка на риска, а на базата на нея да приемат Вътрешни правила срещу изпиране на пари. В резултат на това задължените субекти трябва да прилагат мерките срещу изпиране на пари спрямо своите клиенти съгласно приетите вътрешни правила и в съответствие с извършената оценка на риска.
При извършването на оценка на риска трябва да се вземат предвид рисковите фактори във връзка с клиентите на задължените субекти, както и дейността, която развиват субектите във всичките й кК
Кои са задължени субекти?
Задължени субекти да приемат индивидуална оценка на риска и собствени вътрешни правила са:
- доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и техните представители;
- финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
- обменните бюра;
- застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането,
- застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, които са получили лиценз в друга държава членка, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват дейност на територията на Република България;
- застрахователи и презастрахователи със седалище в държави, различни от държава членка, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон;
- лизинговите предприятия;
- пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги;
- инвестиционните посредници, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
- колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране, които са получили лиценз и разрешение при условията и по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
- управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
- пенсионноосигурителните дружества, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, с изключение на дейността им по управление на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
- регистрираните одитори;
- лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси;
- нотариусите и помощник-нотариусите по заместване;
- лицата, които по занятие предоставят:
а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;
в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква „б“ включително:
аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;
бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти;
- частните съдебни изпълнители и помощник частните съдебни изпълнители;
- лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
- търговците на едро;
- търговците на оръжие, петрол и петролни продукти;
- организаторите на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, получили лиценз от Държавната комисия по хазарта за организиране на разрешените им хазартни игри по реда на чл. 3 от същия закон на територията на Република България;
- лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки;
- юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси;
- лицата, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;
- професионалните съюзи и съсловните организации;
- юридическите лица с нестопанска цел;
- професионалните спортни клубове;
- пазарни оператори и/или регулирани пазари, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
- политическите партии;
- лица, които по занятие търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
- лица, които по занятие съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
- лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие;
- доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
Кой е търговец на едро?
В действащата нормативна уредба няма единно понятие за „търговия на едро” и това стана повод много от компаниите да не бъдат сигурни дали конкретни разпоредби от Закона за мерките срещу изпиране на пари се отнасят до тях. Държавна агенция „Национална сигурност” публикува разяснения в секцията си за въпроси и отговори.
Безспорно, посочването на „търговия на едро” като част от предмета на дейност на търговеца го причислява към задължените по чл. 4, т. 19 от ЗМИП субекти, посочват от ДАНС. По отношение на случаите, в които „търговия на едро” не фигурира в предмета на дейност на дадено лице, преценката дали лицето се явява задължен субект по чл. 4, т. 19 от ЗМИП следва да се прави по други признаци, които следва да са кумулативно налични. Първият признак е наличието на качеството „търговец” по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, на лицето, което осъществява тази дейност. Вторият признак е целта на дейността на този търговец: покупко-продажба на стоки или услуги, при която купувачът цели препродажба на търгуваната стока или услуга. Тоест, страна по осъществяваната от търговеца на едро дейност е друг търговец, а не крайните потребители.
Във връзка с горното, следва да се има предвид и изключението, посочено в § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП, според което, ако едно лице има вписан в предмета си на дейност една или повече от дейностите по чл. 4 от ЗМИП, може да докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно, отбелязват от ДАНС.
Санкции
При неспазване на изискванията на ЗМИП на задължените субекти се налага имуществена санкция в размер от 10 000 лева до 2 000 000 лева.
ЗА КОНТАКТИ:
+359 886 700 373 – Адвокат Деляна Бориславова
+359 895 443 792 – Адвокат Владимир Иванов
email: office@bi-lawfirm.com