Самоосигуряващо се лице – особености
Когато работя на трудов договор (относно защитата при уволнение може да се запознаете ТУК) аз съм осигурен от моя работодател. Когато съм студент или ученик, моите здравни осигуровки са поети от учебното заведение, в което се обучавам, но то не поема социалните осигуровки. Но e възможно да спадам и към друга категория лица, които се наричат самоосигуряващи се лица. Какво трябва да знам в този случай? Кога бих попаднал в тази категория?
Ако искате да разберете в кои случаи ДДС регистрацията е задължителна може да прочетете в нашата статия ТУК.
Кога трябва да се самоосигурявам?
- упражнявам свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация (журналисти, адвокати, консултанти, архитекти, експерт-счетоводители, одитори) и други:
- нотариуси;
- частни съдебни изпълнители;
- лицензирани оценители;
- експерти към съда и прокуратурата;
- медицински специалисти;
- дейци на науката, културата, образованието;
- икономисти;
- инженери;
- други физически лица, упражняващи свободна професия;
- лицата, които плащат патентен данък и не са еднолични търговци.
- ако се занимавам с търговия:
- ако съм едноличен търговец (ЕТ);
- ако съм собственик или съсобственик на капитала търговско дружество.
- ако съм регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител;
- ако полагам труд без трудово правоотношение и получавам месечно възнаграждение равно на или над една минимална работна заплата като намаля разходите за дейността, ако не те не съм осигурен на друго основание за съответния месец – в тази хипотеза не дължа социални осигуровки (напр. за пенсия), а само здравни.
Кога съм задължен да се самоосигурявам?
Задължението ми за самоосигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Аз съм длъжен да регистрирам началото на трудовата си дейност чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната ТД на НАП в срок 7 дни от започването й. Прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността също се установява с декларация, подадена срок от 7 дни след настъпването на даденото обстоятелство. Декларация за прекъсване на дейността си не трябва да подавам за:
- периодите, в които съм получавал парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
- периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не съм имал право на парично обезщетение.
При регистрацията си в НАП декларирам вида на осигуряването:
- за пенсионно и здравно осигуряване (задължителни по закон);
- допълнително и за общо заболяване и майчинство.
А с Декларация 1 – “Данни за осигуреното лице” – върху каква сума се осигурявам всеки месец (не по-малко от 560 лева и не повече от 3000 лева за 2019 г.)
Задължително съм осигурен за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (фонд “Пенсии“). По свой избор мога да се осигурявам и за общо заболяване и майчинство.
Срокът, в който мога да променя вида на осигуряването си, е до края на януари на съответната календарна година. В течение на годината видът на осигуряването не може да се променя, дори и в случаите, в които се прекъсват и възобновяват дейности или се започва нова трудова дейност като самоосигуряващо се лице.
Аз внасям авансовите си осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За избран осигурителен доход, когато съм избрал да се осигурявам и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който са внесени осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
А защо вноската ми се нарича авансова? Накрая на годината се извършва годишно изравняване. Аз определям окончателния размер на месечния си осигурителен доход за периода, през който съм упражнявал трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справката към годишната данъчна декларация. Спрямо годишното изравняване всички мои вноски се възприемат като авансови.
Пример:
– за месец януари 2017 г.
– лицето е родено след 1960 година
Осигурителен доход: 800 лева
- Общо осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице – 30.30 % или 242.40 лева
- за фонд “Пенсии” – 13.80 % или 110.40 лева
- за фонд “Общо заболяване и майчинство” – 3.50 % или 28 лева
- за фонд “Здравно осигуряване” – 8 % или 64 лева
- за фонд “Допълнително задължително осигуряване” в УПФ – 5 % или 40 лева
Осигуряване и пенсия
Ако отговарям на критериите на някоя от категориите самоосигуряващи се лица и ми е отпусната пенсия, аз мога сам да реша дали да продължа да се осигурявам.
Законът не е определил точно какъв вид пенсия трябва да получавам, за да бъда освободен от внасянето на осигурителни вноски. Поради това ако получавам каквато и да е по вид пенсия – лична, наследствена, инвалидна или друга пенсия -. мога да се осигурявам само по свое желание, когато упражнявам дейността си като самоосигуряващо се лице.
Извършвам повече от една дейност като самоосигуряващо се лице. Колко пъти трябва да се осигурявам?
Това може да са случаи, когато упражнявам свободна професия и в същото време имам търговско дружество, което развива някаква дейност или имам две и повече такива търговски дружества, в които съм собственик или съдружник.
В този случай аз не дължа двойно осигуряване. Аз имам право да избера да внасям осигуровки за една от моите дейности, като аз мога да избера за коя дейност да бъдат те.
Но какво става ако освен като самоосигуряващо се лице, аз извършвам друга дейност по трудов договор и получавам доходи от нея?
В този случай аз дължа осигуровки върху сбора от получените доходи.
Аз съм земеделец или тютюнев производител, но упражнявам и друга дейност като самоосигуряващо се лице.
В този случай не мога да внасям авансовите си осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за земеделски стопани и тютюнопроизводители. Минималният размер на месечния осигурителен доход не може да бъде по-малък от дохода, определен за дейността, различна от земеделската.
Аз не трябва да внасям осигуровки за периодите, в които съм взимал парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не съм имал право на парично обезщетение.
Статията е насочена за читатели, които не са с юридическо образование, поради което информацията е представена на общодостъпен език като са използвани изрази, които са част от разговорния език.
АВТОР: Адвокат Владимир Иванов
ИЗТОЧНИЦИ:
§ Кодекс за социално осигуряване (КСО):
чл. 4 от КСО – относно кои лица са самоосигуряващи се
чл. 4 ал. 3 и 4 от КСО – относно възможността за избиране за какво да се осигурявам
чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО – относно авансовите вноски и годишното изравняване
чл. 7, ал. 4 и ал. 6, КСО – относно срока за внасяне на осигурителни вноски
§ НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА (НООСЛБГРЧМЛ):
чл. 1 във вр. с чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО – относно задължение за осигуряване и срока за започване и промяна на осигуряването
чл. 2 –относно възможност за избиране за осигуряване при две дейности като самоосигуряващо се лице
чл. 3 – относно незадължението да се внасят осигуровки в определени периоди